ЗВÈРЯ СЕ, -иш се,
мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Ирон. Гледам с учудване, с изненада нещо, което обикн. не мога да разбера. Щом открехнах вратичката – блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени. И докато се зверя, вратата отново се отвори, вече без почукване. А. Каралийчев, С, 254. Пак там, в нашия двор, уредих и първото „театро“. Изкопах широка дупка в земята, постлах я с разноцветни хартийки и картинки от разни етикети от бакалницата и през едно стъкло давах на всяко дете да се „звери“ и любува на картините. Ив. Димов, АИДЖ, 15. Те [болярите] дори не подозират, след стотина и петдесет години от цялото това величие ще остане един сравнен със земята Царевец. Ще останат още и пàриците и техничарите – тоя народ, който стои отвън със свалени калпаци и се звери на царско-болярския блясък. Ем. Манов, ПС, 50. // Чудя се. – Аз негово величество съм гощавал на маневрите в Тулово, та пръстите си облиза! – Не думай! – звери се уж Ненко. Тарас, СГ, 73. – Хей, ти къде се втурна? – хвана я за яката Станчо Дрънголникът, който наблюдаваше с ордата си митинга и се звереше кого да измъкне. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1751, 4. Дойдохме до самия Държавен машиностроителен завод. Ходим из двора му, зверим се на многото му продукция. Д. Бегунов, Ст, 1970, бр. 1264, 3.Виж повече– Друга (диал.) форма: дзвèря се.